Акценти

Еврофинансирането за иновации се увеличава

zx620y348_2972762

Статия на д-р Никола Христович във вестник КАПИТАЛ от 17.05.2017 г.

 

Предстои откриването на трета процедура по програмата „Иновации и конкурентоспособност“

Наследникът на една от най-важните за бизнеса през предходния планов период оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013 г.“ (ОП РКБИ) през настоящия вече е с ново име – „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ (ОПИК). Важна причина за това е все по-добре осъзнаваната полза от иновациите като основа и много необходим стимул за развитието на конкурентоспособността както на отделната компания, така и на цялата икономика.

Макар че началото на свързаните с иновациите процедури се позабави в сравнение с други процедури от оперативната програма, все пак през 2016 г. бяха обявени и вече приключи класирането по две от тях – „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията“ и „Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия“. Към момента е приключило общественото обсъждане на трета такава процедура – „Разработване на продуктови и производствени иновации“, и се очаква официалното обявяване на прием на проекти по нея. През следващата година се очаква да започне и нова процедура по ОПИК за стимулиране развитието на иновативни клъстери.

Стимулирането на иновациите по линията на ОПИК, подкрепено и от проведените през последните години седма и осма сесия на Националния иновационен фонд, а и от иновационни процедури по линията на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, представлява много важен елемент от стремежа на страната ни да излезе от незавидното си предпоследно място по иновационно представяне сред ЕС-28 според класацията на Иновационния съюз от 2016 г. Още по-добре би било, ако може да се осъществи възможно по-скоро визията и стратегическата цел на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014 – 2020 г. (ИСИС) до 2020 г. България да направи качествен скок в иновационото си представяне и да премине от групата на „плахите иноватори“ (със значително под 50% от средното за ЕС-28 ниво) към по-престижната група на „умерените иноватори“, т.е. с по-близо до средното за ЕС-28 ниво.

Разликата от първия програмен период

Важна особеност на иновационните процедури по новата програма за разлика от тези по старата е, че вече се подкрепят само иновативни дейности, попадащи в специфичните тематични области на ИСИС, а именно:

– ИКТ и информатика
– мехатроника и чисти технологии
– индустрия за здравословен живот и биотехнологии
– нови технологии в креативните и рекреативните индустрии и съответно в изчерпателно изброените техни подобласти.

Целта е по този начин да се фокусират инвестициите за развитие на иновационния потенциал в специфични за страната ни тематични области, водещи към конкурентни предимства и възможно по-силно нарастване на добавената стойност на националните продукти и услуги. Според официалната приета дефиниция за иновация следва да се приема „разработване на някакъв нов или значително подобрен продукт (стока или услуга) или производствен процес, на нов метод за маркетинг или на нов организационен метод в търговската практика, организацията на работните места или външните връзки“. Важно е да се посочи, че за изпълнение на индикаторите, заложени в ОПИК 2014 – 2020 по всички нейни иновационни процедури, се финансират единствено проекти за разработване или внедряване на продуктова (стока или услуга) или производствена иновация, а не на маркетингови или организационни иновации.

Предстоящ прием на проекти

По предстоящата процедура „Разработване на продуктови и производствени иновации“ допуснати ще бъдат само кандидати, които имат минимум три приключени финансови години (2014, 2015 и 2016 г.). Важна особеност на тази процедура е осигурената възможност при подаване на проектите предприятието кандидат да може да участва самостоятелно или в партньорство с научна организация. Партньорството не е задължително, но е много полезно за осъществяване на целесъобразната за иновационния процес симбиоза между науката и бизнеса. Поради това е предвидено то да води, от една страна, до получаване на допълнителни точки при ранкирането на проекта, а от друга – до надбавки в интензитета на помощта. Подобен подход на стимулиране на партньорството между науката и бизнеса се осъществява успешно вече редица години и при проекти по сесиите на Националния иновационен фонд.

Други важни очаквани критерии за техническата и финансовата оценка на проектните предложения са свързани с оценката на:

– новостта на световно, европейско или национално ниво на разработваната
иновация в съчетание с пазарната й приложимост и жизнеспособност и с анализа на възможните рискове и пречки в това отношение
– иновативния капацитет и финансовата стабилност на кандидата през последните три години (2014 – 2016 г.)
– степента на приоритизиране на проекти, включително по отношение на приоритетните тематични области на ИСИС за съответния район за планиране в страната, както и по отношение на надграждането на резултати по V, VI, VII рамкова програма на ЕС и по „Хоризонт 2020“ или на печат за качество по „Хоризонт 2020“
– екологична насоченост на иновацията
– реалистичност на разходите по проекта.

На основа на тези критерии кандидатите по тази процедура е необходимо много внимателно да преценят и обосноват нивото на своите иновации. Посочените критерии ще позволят и да се стимулира приоритетната подкрепа за тези иновативни проекти, които могат да обезпечат възможно по-добро съчетание между посочените взаимнодопълващи се изисквания по оценката и на тази основа да се подпомогне по ефективен начин повишаването на иновационния капацитет и конкурентоспособността на нашата икономика.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП).

Коментирай

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Събития

To Top